Възможно е
мълчанието
да окъпва душата,

И костите си имат смисъл
да са невидими
препускащи

Не говори на облака
освен ако не си дъжд
на границата между

Ще те чакам тук, до това дърво,
зарината до глезени
в листа

Все още събираш листа
и кестени
носиш ги вкъщи

Калко жалко, че в този блог, където съм качила стиховете си, спазвайки словореда и изискванията на японските петстишия  танка (кн."Сянка от копнеж") не е останало нищо от това. А думите на всяка от страниците  се появяват подредени като ...

Те се виждат така, както ги вижда Бог. Нямат време за преструвки, ухажване и флирт. Защото са пронизани...От любовта.
Има ли някой, който да не е чул или чел за Ромео и Жулиета на Шекспир?
Историята им се преразказва, интерпретира и пази ...