gora :: Мистичните “Планети” на Густав Холст – човешка и космическа безкрайност

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

25.04.2014 22:04 - Мистичните “Планети” на Густав Холст – човешка и космическа безкрайност

Автор: gora Категория: Изкуство

Прочетен: 2208 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 25.04.2014 22:20

Тази премиера прерасна в космическо изживяване. Заради надземното сливане на симфонична музика, електронен звук, астрономия, астрология, визия и светлина. На 10 април т.г. сюитата “Планетите на Густав Холст” дебютира на българска сцена като избра най-правилното място. Зала “България”
Грандиозният спектакъл се случи под страстното диригентско командване на маестро Мартин Пантелеев и Софийската филхармония. Музикалните образи на седемте планети Марс, Венера, Меркурий, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун бяха допълнени от мистериозните внушения, историческите препратки и арт-въображението на композитора на електронна музика проф. д-р Симо Лазаров и негови студенти и алумни от модул “Компютърно музициране и тонрежисура” в НБУ - Мег Коновска визуализация на основната проекционна площ, работеща в Лондон; Филип Георгиев (Норвегия); Вал Лазар (Израел);Гергана Колева и Петър Петров.
В навечерието на спектакъла, маестро Мартин Пантелеев написа във фейсбук-страницата, посветена на българската премиера на “Планетите”:
“Нямам търпение скоро да съм отново в София и заедно с моите колеги от Софийска филхармония и Националния филхармоничен хор да изпълним едно от най-могъщите произведения на 20-ти век.” Пак там той разкри как “чува” и чувства планетите в симфонията чрез отделните инструменти и тяхното взаимодействие. Така меломаните бяха подготвени за студената сила на Сатурн, при който: “Зловещи, съдбоносни фанфари с огромна мощ ни разтърсват и разкъсват плътта…” За женствения свят на Венера. Където: “Цветовете в духовите, водещи от соло на валдхорна са топли, нежни, самотни...” За властното присъствие на Юпитер, изградено чрез: “Внезапни, виртуозни пасажи, трудни синкопирани ритми и величествена главна тема…” За увличащия въображението Меркурий – “Припряно забързан, винаги препускащ без дъх, обсипан със стотици виртуозни шестнайсетинки”. За настъпващия Марс с неговото “Съдбоносно тремоло на гонг, приглушени тимпани, невинни арфи, зловеща огнена тъмнина и брутална динамика във финалните акорди...”
Мистичната симфонична сюита “Планетите” от британския композитор Густав Холст е създадена през 1914-16 г.
Изпълнява се за първи път на 10 октомври 1920 г. в Бирмингам. Първият й запис е направен през 1926 г. за HMV под палката на композитора. Оттогава е в репертоара на световноизвестни диригенти като Херберт фон Караян, Ленърд Бърнстейн, Лорин Маазел, Зубин Мета, Джеймс Ливайн и други. Аранжиментите на Исао Томита и прогресив рок версията на Рик Уейкмън допринасят за популярността на "Планетите" сред различна по възраст, музикални предпочитания и образование аудитория. Интересът към музиката на Холст, който е най-известният английски композитор, се дължи и на творческите му и духовни хоризонти. Освен от църковна музика, той се е вълнувал от астрология, изучавал е санскрит, индуизъм и философия. Смята се, че Холст е бил повлиян от гностицизма, чието разклонение е богомилството и че неговият “Химн на Иисус” (1917 г.) се основава на апокрифа „Деяния на Йоан”.
Текстовете на Силвия Стефанова, които са част от мащабното представяне на “Планетите на Густав Холст” пред българската публика, са докосване до философските и астрологически тайни на всяка от седемте планети.