Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.10.2017 18:38 - Ромео и Жулиета: те се виждат така, както ги вижда Бог
Автор: gora Категория: Лични дневници   
Прочетен: 181 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 05.10.2017 19:03


Те се виждат така, както ги вижда Бог. Нямат време за преструвки, ухажване и флирт. Защото са пронизани...От любовта.
Има ли някой, който да не е чул или чел за Ромео и Жулиета на Шекспир?
Историята им се преразказва, интерпретира и пази вече  над 400 години и през това време многократно е била съживявана в музика, живопис, драма, кино и танц от най-големите таланти в изкуството..
На сцената на Балет Арабеск се играе три пъти. Последният спектакъл на Ромео и Жулиета, с хореограф Боряна Сечанова може да гледате отново на 6 октомври от 19 часа в Националния музикален театър "Стефан Македонски".

Ако трябва с една дума да определя тази премиера на Арабеск (30.09.2017), тя ще бъде – талант. Танцът е емоция, движение, ритъм, експресия, техника и пластичност. Но освен това е и говор – на духа, тялото и душата. Хореографът Боряна Сечанова безспорно носи в себе си дарбата да търси отвъд сюжетната линия фините пластове на недоизреченото. Този път разковничето и  тайният код в драмата на Ромео и Жулиета, е абатът Лоренцо. Въпреки епизодичните му появи (Асен Наков), фигурата е буреносна. Дали спори със себе си или със своя бог? На него ли се моли или на случая? Дързост ли е играта на рулетка със смъртта, или поклон пред олтара на една пламенна любов?
Сечанова търси. Едно от безспорните постижения на този спектакъл е, че той говори без да бъде бъбрив. Всяко движение на танцьорите е прецизно (аплодисменти за репетитора Олеся Пантикина), но и психологически точно. Чувствата провокират тялото с неговите отчетливи акценти, преливащи се състояния и премерени паузи. Избегнати са изкушенията на „пърформанса” като моментна импровизация, но той присъства като изказ на творческата идея чрез изразните средства на танца. Трудно е да танцуваш любовта без да бъдеш банален. Но Балет Арабеск и неговите солисти отлично се справят с това изпитание. Имат таланта, но и шанса да създадат един различен спектакъл. Който въпреки това съ-озвучава гениалното произведение на Шекспир. Помагат им стилизираните костюми, които създават чувството на лекота и полет. Отвъд естетическата наслада, за зрителя остава провокацията да мисли за любовта….като за саможертва и изкупление. Защото прочитът на Сечанова сякаш обръща пиесата към тайнството на разпятието и възкресението. Дали го е направила съзнателно, не знам. Над четири столетия хората не престават да гледат „Ромео и Жулиета”, заради историята, по-голяма от трагедията, която разказва. Младите влюбени умират, но любовта им тържествува в своята духовна и надисторическа безкрайност. Парадоксалното е, че пътят към умиротворената вечност се отваря чрез „брата Лоренцо” (Асен Наков) и този скрит нюанс много точно е уловен от Боряна Сечанова. Той е волята, дръзнала да оспори предначертаното от съдбата, но и нейното непоколебимо оръдие. В интерпретацията на Сечанова и Наков, Лоренцо има приковаваща мощ за разлика от припрения и почти комичен персонаж в лентата на Дзефирели (1968), смятана за най-успешната екранизация на Шекспировата трагедия.
Да предотвратиш жертвата и да спасиш любовта, надявайки се на чудо…Не е ли това същата надежда, която води Спасителя, когато в Гетсиманската градина се моли да го отмине горчивата чаша? Една невъзможна молба, защото ако това би станало, кой щеше да измие омразата между Монтеки и Капулети? Които сме всички ние... Великолепен успех за младата Виктория Петрова в ролята на Жулиета в постановката на Арабеск. Артистичност, отлични физически данни, тънък усет, изящество и грация. Букет от „дадености”, които напомнят за младата Силви Гилем. Е, това е страхотен комплимент, наистина.
Чудесно партньорство с Филип Миланов (Ромео), спонтанно, излъчващо невинната страст на влюбените от Верона и радостната отдаденост на любовта. Между другото нещо изключително рядко и трудно за постигане, не само в киното, но и заради заливащата ни „еротична” пошлост от екрана и сцената. Закачлив, неустрашим и верен Меркуцио (Васил Дипчиков). Впечатляващи Ангелина Гаврилова в ролята на графинята, майката на Жулиета и Даниела Иванова (дойката), която представя разведряващ и сърдечен контрапункт на мрачната фигура на Лоренцо.
Много добър баланс между отделните сцени и силна експресивност на ансамбловите изпълнения. Сценография (Иван Токаджиев), която позволява на предметите да „съ-танцуват” и опредметява движенията на тялото, освобождавайки го от ненужни атрибути. В хореографията на Сечанова пластичните решения са центрирани в и около самите танцьори – те се сблъскват, празнуват, влюбват се и се обичат, дуелират се и спорят изцяло със средствата на емоцията и танцуващото тяло. Тук тялото е най-висшият инструмент за изкуство и изкуството е тяло, дори в неговата безжизненост във финала на смъртта.
Любовта е риск и предизвикателство към мрака. Тя е риск на посветени и чисти души. И риск, който си заслужава. Този риск е и вдъхновението на новата постановка на Балет Арабеск „Ромео и Жулиета” с хореограф Боряна Сечанова. Първата премиера в столицата беше на 30 септември т.г. Втората предстои на 6 октомври от 19 часа в Националния музикален театър „Стефан Македонски”.
От този велик риск са се вдъхновявали и големите творци в живописта и монументалното изкуство. Един от най-значимите представители на романтизма, френският художник Йожен Делакроа, също е запленен от драмата на Шекспир. През 1855 той създава картината "Ромео и Жулиета в гробницата на Капулетите". Негово е и платното "Сбогуването на Ромео и Жулиета". Влюбените от Верона рисуват и английските живописци сър Франк Дикси и Филип Калдерон. Ваятелят Огюст Роден увековечава целувката им в мрамора. Австрийският художник Густав Климт изобразява смъртоносната развръзка на тази млада любов във фреска във виенския Бургтеатър.
Балет Арабеск рисува с телата си по музика на великия Прокофиев. 
Дълбок и вълнуващ спектакъл, който си заслужава.

image
Ромео и Жулиета в гробницата на Капулетите, Йожен Делакроа

image
Сбогуването на Ромео и Жулиета, Делакроа

image 
Ромео и Жулиета, сър Франк Дикси, 1884.

image
Жулиета, Филип Калдерон, 1888

image
Ромео и Жулиета в гробницата, детайл от фреската на Густав Климт

image
Ромео и Жулиета, Огюст Роден

image
"Ромео и Жулиета", Балет Арабеск, хорография Боряна Сечанова.
На снимката: Виктория Петрова (Жулиета) и Ангелина Гаврилова, графинята, майката на Жулиета


 

 

 




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gora
Категория: Поезия
Прочетен: 299474
Постинги: 65535
Коментари: 39
Гласове: 982
Календар
«  Юли, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031