Тези стихове не са писани, за да
бъдат публикувани. Между някои от тях разликата във времето е повече от 20 години. Не знам как стана така, че започнаха да ме гледат сърдито от страниците на старите ми тефтери и трябваше да ги пусна на свобода. Така се родиха....”събраните неиздавани съчинения”, които може би разгръщате сега.

Когато бях дете мислех, че запетайките са като въздишки, че главните букви се слагат на думите, които искат да изглеждат важни и че в паузата между редовете и в точките се крие истината. Така и не можах да се оттърва от тази си граматическа философия, която е част от езика на „Пришълка”.

Съзнавам разноезичието на тази книга и се надявам майсторите на перото да се отнесат със снизхождение към нейните несъвършенства.

на всички приятели и побратими, които помогнаха тази книга да види бял свят.

Юли, 2002 г.