Напъждат те.

И те презирет.

И смешен си.

И си желан.

Обидата те нажежава

до изтриване.

И викаш.

Луд за другите.

Без параван.

Защо крещиш,

глупако неразумен?

Защо не дръзваш

ти да се сломиш?

Къде отиваш?

Сляп ли си?

Не чуваш ли?

Поемай в пътя.

Иначе гориш.

Е, хайде,

бързо се превивай.

Без вълнения.

Душата ти за

гърбица трепти.

Ръцете ти

са боси и ранени.

Сърцето ти от

страх едва скрипти.

Какво пък?

Чакат те.

Послушен.

Какво пък?

Ставаш прагматик.

Какво пък?

Вече ти е време

да влезеш във класьора

с мъртъвци.