Светът е толкова голям,
а аз съм толкова малка.
Така голяма съм сега,
светът така е малък.
Аз и светът
Светът и аз –

Любовно разминаване
от споделености.




Сънувах –
огледалото се счупи.
В сънят –
вълшебно огледало,
на огледалото
сънят се счупи.
Сега стоя  
без правото да се оглеждам,
дори насън.

Наяве,
аз съм огледало.




Титаните на нашето време
са кафенетата и масите.
И как така не полудяха
от тайните, които слушат?
Дали защото нямат памет?
Или защото чуват рая,
поседнал “на кафе”
в телата,

между поръчките
с общуване?