Божественото начало – оратория-импресия
Композитор проф. Симо Лазаров
Текст: Белчо Христов

В началото бе словото... Така започва една свещена  книга, описваща  създаването на света. Словото е и звук. А музиката е висшата космическа сила, чрез която усещаме хармоничните вибрации на Вселената. Тези вибрации са вложени и в първия звук, издаден от всяко човешко същество и съдържащ четирите елемента, характеризиращи звука: височина, сила, трайност, тембър. Тези вибрации позволяват музиката да се възприеме непосредствено от сърцето и да обясни словото.
Музиката, която ни пренася далеч от плътния тежък материален свят, която ни подтиква да почувстваме силата на Божественото.
Човек идва на този свят със своята духовна същност, за да изпълни мисията на своя живот, да одухотвори материята чрез Истината, Доброто и Красотата.
Идва, за да разбере смисъла на Божественото начало във всеки от нас. За да разбере Божественото начало в смисъла на Съ-Творението, За да разбере присъствието на Божественото начало в природата,
За да усети таланта на Твореца и Божественото начало в музиката.
Човек носи в себе си музиката, усъвършенства и възвисява  своя Дух, който отлита в определения момент, отнасяйки безсмъртната частица от неговата личност.


Текст: Силвия Стефанова
Благоухания, Завръщането на боговете и Стихии

Тя: Огънят на жар-птица разстила небето. Сферите пеят и времето лети с Божествено крило. Вятърът дописва съвършеното, а музиката звучи...
Той: Красотата ухае. Нежност е нейната памет. Гласовете рисуват. Въздихание и трепет в хармонии от безкрай.
Тя: Завръщането на боговете е стихия и огън. Неизбежност, която потръпва в смирение. Между небитието и прошката. Между проклятието и озарените.
Той: Стихиите са Гласа. Облаци, ветрове и бури сред грохоти от лава. Космоси в тялото на Твореца и души в създаденото от Него.

Вечният дух, Разрушения, Оцеляване, Божественото начало, В прослава

Тя: Броди ли Вечният дух?
Той ли е безспирният, който твори? Говорещият без думи? Създаващият и когато мълчи. Звучащият с всички песни и гласове.
Той: Той е неразбраният, който разбира. Далечината, която ни приюти. Неподвластният и познатият до съкровен.
Тя: Разрушението е едното му лице.
Той: Оцеляването му е дар. Счупване на нищото, безсмъртие и прослава. Живот в началото и време без край.

Пространство, Часовникът на времето, Преклонение

Тя: Вдъхновението привлича пространства и затова е небе. В изкуството то движи ръцете ни, говори с думите ни и пее с нашия глас.
Той: Секундите му са часове отвъд края ни в земното.
Тя: Часовник, устремен в утрото, но замрял във нощта.
Той: Преклонение пред божественото в човека, намерил себе си в съзидания и изкуство.

Съдби и Химн

Тя: Съдбата е илюзия. Началото е път, а пътят е тъгата на човеците по сълзите и смеха в Божествения поглед.
Той: Славят го думите. Но сърцата живеят безмълвно. Музиката е тяхната река, а ЛЮБОВТА е нейното пълноводие и мощ.
Тя: Затова и Божествената искра в човека запламтя и освети пътя му. С нея той твореше и оцеля. С нея не загуби надежда.
Той: И когато човекът създаваше красота, пак Божественото начало говореше на духа му. То му бе пристана и бурята.  Изпитанието и прошката. Смисълът отвъд смисъла и огънят, който не бива да угасва.

http://www.binar.bg/%D0%98%D0%B7%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE-%D0%BE%D1%82-%D0%91%D0%9D%D0%A0/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%86%D0%B5%D1%80%D1%82%D0%B8/item/3554-%D0%91%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%BE-%D0%9B%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2.html