Ива но химе но Оокисаки
Стр.11,12,13,14 от книгата

Най-ранните стихотворения в сб. „Манйошю” са четирите стихотворения на Иванохиме но Оокисаки, съпруга на император Нинтоку (16 император на Япония). Тя е императрица консор и поетеса - позната понякога и с името принцеса Ива.Според традиционната японска хронология Нинтоку е управлявал от 313 до 399 година, а по уточнени данни – между 395 и 427 година. И четирите стихотворения на Иванохиме но Оокисаки се съдържат в сборника „ Класическа японска поезия” (Изток-Запад, 2007) и в кн. „Сянка от копнеж”. В тях тя изразява любовта и копнежа си по своя съпруг императора Нинтоку. Ето едно от тях:

Aki no ta no - Накъде ли
Ho no he ni kirau - ще изчезнеш и ти
asakasumi - любов
izu he no kata ni - като утринна мъгла
waga koi yaman. - над есените ниви.

Не само в японската, но и в световната литература трудно може да се намери по-ярък пример за стихотворение, неподвластно на времето, споделя известният японист Братислав Иванов. Написано е преди хилядолетие и половина в Япония, а би могло да бъде написано в Европа или Америка, днес или утре.
Все пак никаква твърда дата не може да бъде отнесена към живота и царуването на император Нинтоку и неговата първа дама (съпруга). Поезията на принцеса Ива или стиховете, които тя разменя със съпруга си (или които й се приписват) са част от „Коджики”*, „Нихон Шоки” и „Манйошю”. Предполага се, че любовните послания са от времето, когато император Нинтоку спира събирането на данъци. Това става причина да не могат да се извършват ремонти в двореца и предизвиква недоволството на съпругата му.
Принцеса Ива е майка на 4 принца, двама от които са провъзгласени за императори. Царствената гробница на Иванохиме но Оокисаки и на император Нинтоку се намира в един от храмовете на префектура Нара.

*„Коджики” означава „Хроника на древните дела”. Сборникът от три тома (три свитъка) представя митове, популярни в периода 4 - 6 в. за произхода на боговете (ками) и на островите, формирали Япония. Заедно с „Нихон-но Шоки” (Хроника на Япония”), легендите в „Коджики”  пораждат практиките и вярванията на шинтоистите в Япония. Сборникът  е една от техните три свещени книги и се смята за най-древният писмен паметник на японската литература. Целта му е да проследи историята на Япония от създаването й до царуването на император Темму.  В предговора към „Коджики“, съставителят  й, О но Ясумаро посочва като година на написването му 712 г. Оригиналният текст не е открит, а най-старото известно копие е от 1372 г. В първият свитък на  „Коджики“ е обхваната ерата на боговете - от сътворението до началото на управлението на легендарния първи император на Япония, Джимму.
Вторият обхваща управлението на император Темму (660 г. пр.н.е. - 585 г. пр.н.е.) и стига до 15-ия император Оджин (270-310). Тези първи два свитъка съдържат най-вече митове и легенди без да препращат към конкретни исторически лица и събития.
Третият свитък покрива времето от края на управлението на император Оджин до управлението на 33-ия император Темму. Той съдържа основно исторически разкази и предания, както и сведения за действителни исторически личности и събития.
Освен повествователен текст, „Коджики“ съдържа и 116 песни/поеми.Тези ранни образци на собствена японска поезия (waka) съдържат характерните 5 и 7 сричкови строфични деления, които ще бъдат в основата на японската поезия занапред, включително и в известното по цял свят хайку.
За основа на „Коджики” са послужили народни легенди отпреди да се появи будизмът в Япония. Сборникът не се разглежда като достоверен исторически източник, но е изключителен извор за разбирането на шинтоисткото светоусещане на японците. От 60-те години на миналия век историците започват да приемат, че някои от елементите в „Коджики” може и да се базират на реални събития. Още повече, че това е единственият източник за историята на Япония от тази епоха.Точното географско разположение на събитията в „Коджики” не е локализирано.
Там Япония се нарича „Междинната страна с тръстикови равнини”.

(Споделените факти са резултат от проучванията на авторката от френски, английски и руски източници.)