Лейди Исе
(Ise no miyasudokoro, 875–938)
Стр.105 от книгата

Тя е една от 36-те големи поетеси на Япония, в списъка им е поставена на второ място след Оно но Комачи. Пише вака/танка и живее в императорския двор. Поемите й са емблематични за промяната в стила на епохата. 22 от тях се намират в сборника „Кокинвакашю” (Кокиншю). Не бива да се бърка с Исе но Тайю (Ise no Taiu), поетеса, живяла през 11 век.
За живота на лейди Исе се знае малко извън това, че пише страстна и духовно извисена поезия. Тя намира място в сб.”Кокиншю”, в императорските хроники, а по-късно в създадената от нея собствена колекция със стихове – „Колекцията на Исе” (l"Ise Shu, "Ise Collection") .
Има разминавания  в датите на раждането и смъртта й, за начало и край на живота й се сочат периодите около 877 и 940 година. Според източниците тя е дъщеря на Фудживара но Тсюгюкаге (Fujiwara no Tsugukage), губернатор на Исе, откъдето идва и името й. (Баща й е по-голям брат на Фудживара но Фуютсюгу - Fujiwara no Fuyutsugu  (775-826), заемал поста Министър на лявото – един от тримата членове на т.нар. Държавен съвет в Япония.) В епохата на Тсюгюкаге, (бащата на лейди Исе) разклонението на рода Фудживара, на което той е издънка, е с понижен статут. Влиянието на фамилията се дължи предимно на културните й постижения и на високия ранг на нейните членове в йерархията на двора, отколкото на губернаторския пост.

Лейди Исе е била конкубинка на император Уда (l"empereur Uda), от  когото има син – принцът Юики Акари (Yuki-Akari), починал като дете. Този император е имал пет съпруги и 20 деца, включително и от две придворни дами, едната от които е Исе.
Исе служи в двора на съпругата на император Уда – Фудживара но Атсуко (Fujiwara no Atsuko) – Онши. Когато става около 15-годишна, я забелязва по-малкият брат на Атсуко – Фудживара но Накахира (Fujiwara no Nakahira) и тя има връзка с него.Той обаче се жени за друга и я изоставя. След раздялата им, по-големият брат на Атсуко се опитва да я прелъсти, но тя го отблъсква. По това време се говори, че Исе е родила син на  император Уда.
Исе има любовна връзка и с принц Атсуйоши (Atsuyoshi – вторият син на император Уда от първата му съпруга Фудживара но Атсуко, Онши ), от когото е по-голяма с около 12 години.
След смъртта на императрица Атсуко (907 г.), Исе остава в служба на дъщеря й, принцеса Кинши (Kinshi).
Тя продължава да живее в дома на принц Атсуйоши (от когото има дъщеря) дори след смъртта му през 930. Тогава той е 44-годишен, а тя е на около 56 г.

Исе е най-високо ценената поетеса от сборника „Кокиншю”, за което свидетелстват многобройните й поеми, включени в него. Съвременниците й я приемат за поне толкова голям литературен капацитет, колкото е поетът Ки но Цураюки – един от съставителите на порьчания от император Дайго „Сборник от стари и нови японски песни”(Кокиншю).