Аривара но Нарихира
(Ariwara no Narihrra, 825-890)
стр. 72 от книгата

Японски аристократ от началото на епохата Хеян, автор на вака/танка, избран за един от шестимата гении на японската поезия, а също така в списъка на 36-имата големи поети на Япония. Той е петият син на принц Або, който е син на император Хейзей (Heizei). Майка му е принцеса Ито, дъщеря на император Канму (Kanmu).

Въпреки императорското си потекло поетът никога не получава ранг във високопоставения двор, нито значим пост. По време на 13-годишното царстване на император Монтоку (Montoku), израстването му по ранг също не се насърчава. Тази несправедливост вероятно се дължи на скандал, свързващ го с императорската конкубинка Фудживара но Такайко (Fujiwara no Takaiko), с която има любовна връзка. Тя е родена през 842, живее до 890 и става първа съпруга на император Сейва, от когото е по-голяма с 8 години. Сейва (Seiwa, 850-878) е четвъртият син на император Монтоку. Благодарение на покровителството на дядо си по майчина линия Фудживара но Йошифуца (Fujiwara no Yoshifusa), Сейва измества първородния син на баща си, императора Монтуко, и едва 8-годишен е провъзгласен за император на Япония. Интронизиран е на 9 г., а дядо му Фудживара Йошифуца официално е обявен за регент. Това е първият случай в историята на Япония, когато представител на клана Фудживара става регент, а на престола се възкачва император на толкова крехка възраст. На 18-та година от царстването си, император Сейва абдикира в полза на своя 5-годишен син Йозей (император Yōzei), който е неговият първороден наследник от императрицата консор Фудживара но Такайко (любимата на поета Аривара).Сейва става будистки монах и умира две години по-късно, едва на 28 години.

Поетът Аривара но Нарихира оставя сериозно поетично наследство, групирано в „Сборника на Нарихира”.Много от стиховете му са включени и в императорските антологии от 10 и 13 век. Неговите последователи в литературата го определят като поет, движен от силни страсти. Той е вторият поет, посочен от Ки но Цураюки в предговора към сб. „Кокиншю” като гений на поезията от предишния век. Стилът  му е описан като:”твърде богат на чувства и твърде беден на думи, като цвете чиито цветове са се изпарили, но чието ухание се носи.”
Аривара е сочен и като един от героите на Исе моногатари (Ise monogatari), един от най-важните текстове в японската литература. Става дума за анонимна компилация от анекдоти и сюжети, съдържащи една или повече поеми, някои от които му се приписват. Образът на прелъстител и любител на чувствените наслади, излъчван от главния персонаж на тези приказни разкази, продължава да се свърза с Аривара но Нарихира. Тези черти от неговия характера възпроизвежда и поетесата Мурасаки Шикибу, създавайки образа на Хикару Генджи, главният герой на „Генджи Моногатори” („Сказание за Генджи” – японски роман от началото на 11 в.). Особено що се отнася до пасажите, които описват забранената любов между обикновен царедворец и високопоставена дама.

(Споделените факти са резултат от проучванията на авторката от френски, английски и руски източници.)