Книгата съдържа 101 любовни танка и техният съвременен отглас.
Над половината танка са от първата антология с японски песни „Манйошю” - „Сборник от хиляди листа”. Останалите са от императорските антологии, съставени между Х и ХІІІ в. Смята се, че антологията „Манйошю” е завършена през втората половина на VІІІ в., известно е, че последното стихотворение е написано през 759 г.
Антологията показва как японският поетичен език се е оформял в самостоятелен литературен род през периода Хеян, когато в Япония настъпва времето на авторската поезия. Сборникът съдържа 4500 стихотворения в 20 свитъка и представя всички форми на японското стихосложение. Повечето песни са посветени на любовта, природата, труда и бита. Освен безименни, в антологията са представени и 561 автори. Най-известните от тях са Какиномото но Хитомаро (края на 7 – началото на 8 в.), Ямабе но Акахито (началото на 8 в.), Отомо но Якамочи (един от съставителите, 718–785) и др.
През 905 г. император Дайго възлага на група популярни поети, начело с Ки но Цураюки, да съставят нова антология, която получава названието „Кокиншю”. До 1205 г.  са съставени осем такива антологии, последната от които е „Ново събрание от стари и нови японски песни”, популярна като „Шинкокиншю”. Съществуват 21 императорски антологии, но първите осем заемат особено място в историята на японската литература и дават най-ясна представа за развитието на поетичния жанр танка.

Исторически танка предхожда хайку и възниква като част от waka (yamato uta) японски песни, наречени така, за да бъдат разграничени от китайските стихове kanshi (kara uta).
Най-пълно жанровото многообразие на вака е представено в „Манйошю”. В последващите антологии се включват изключително танка. Това е причината термините вака и танка да се употребяват и като синоними. Японските хроники приписват първата танка на Сусаноо но Микото (Суса-но-О-но-Микото) – брат на Великата богиня Аматерасу.
След като побеждава осемглавия змей и спасява Кушинада химе, той се жени за нея и издига дворец в Идзумо. Стихотворението, в което Сусаноо възпява този дворец, е поместено в писмения паметник от началото на VІІІ в.”Коджики” и се разглежда като първата вака в японската литература. В продължение на векове японците вярвали, че танка притежават магическа сила и могат да влияят на природните стихии.

От гледна точка на ритъма танка се разделя с цезура на две строфи – горна (kami no ku) и долна (shimo no ku). През различните периоди от развитието на танка съставът на тези строфи се е променял. До края на ІХ в. цезурата е след втория или четвъртия стих (5-7/5-7-7 или 5-7-5-7/7), а от началото на Х в. предпочитана е формата (5-7-5/7-7).
Разделянето на танка на две части или строфи засяга не само ритъма, но и съдържанието. Това дава възможност двете строфи да получат относителна смислова самостоятелност и на тази основа се появява нова поетична форма, наречена ренга, т.е. свързани строфи. Ренга е колективно творчество, като един автор пише началната строфа от три стиха, следващият добавя строфа от два стиха и т.н
(По-късно на базата на ренга възниква т. нар. комична ренга, която получава названието ренку. Стартовата строфа на ренку от три реда 5-7-5 се нарича хокку. Постепенно тази строфа придобива самостоятелност и така през XVII се оформя поетичната форма хайку.)

Кои са големите поети и поетеси на древна Япония?

В средата или в края на 9 век (в предговора към сборника „Кокиншю”) се появява първият подбор на „Шестимата големи поети” на Япония, наричани още „Шестимата гении на поезията”.
http://fr.wikipedia.org/wiki/Les_six_g%C3%A9nies_de_la_po%C3%A9sie

Всички те са забележителни автори на вака/танка от началото на епохата Хеян  (794-1185), която се оценява като златно време в развитието на японската култура. В този период поезията оказва силно влияние върху развитието на различните артистични жанрове и особено върху живописта. Това влияние се запазва до модерните времена.
Класацията на Шестимата поетични гении е направена от поета Ки но Цураюки, (както вече бе отбелязано) в предговора към сб. „Манйошю”. Сред тях е и легендарната поетеса Оно но Комачи.
Ето имената на тези поети, част от чиито творби са включени в книгата с танка „Сянка от копнеж – ехо от класическа японска поезия”:
Хенжо ( Henjo, 816-890)
Аривара но Нарихира (Ariwara no Narihrra, 825-890)
Фюния но Яшухиде (Fun’ya no Yasuhide,  ? – 885)
Кисен Хоши ( Kisen Hoshi)
Оно но Комачи (Ono no Komachi, 825-900)
Отомо но Куронуши ( Ototmo no Kuronushi)