Оно но Комачи  - символ на най-красивата жена в Япония
живяла приблизително между 825 и  900 г.
(Ono no Komachi)
Стр.62,63, 74,69 от книгата

Японска поетеса на вака, живяла в периода Хеян. В края на 9 в. е сред подбраните „Шест гениални поети” на Япония. През 11 век е единствената жена, включена в листата на 36-та големи поети на Япония. През 13 в. Фудживара но Тейка (японски поет, критик и калиграф) избира една от нейните поеми, за да я включи в сборника „100 поеми от 100 поети”. Смятана е за рядко красива, превръща се в символ на красивата жена (bijin) в Япония.
Познати са твърде малко детайли от нейния живот. Не са известни нито точната дата на раждането и смъртта й, нито нейният род или региона, от който произхожда. Според една от традиционните версии е родена в днешната префектура Акита, която и сега се слави с красотата на своите жени. Дъщеря е на Йошисада, господар на Дева (Dewa). Социалният й статут е неясен. Би могла да произхожда от дребното дворянство или да е родственица на император Ниммйо (Nimmyō, 810 - 850).
Като поетеса Комачи пише любовна и дори с нотки на еротика поезия. В повечето от нейните вака се усещат тъга, самотност или любовна страст.
Тя е единствената поетеса, спомената в предговора към сб.”Кокиншю”, където поезията й се описва като „изпълнена с тъга и крехкост, подобаващи на една рафинирана дама”.
Липсата на информация за детайлите от нейния живот и изобилието от приписвани й любовни стихове, са средата, в която се създават многобройните легенди около нейната личност.
През вековете образът й се интерпретира по два начина:
като съблазнителна жена, която се е възползвала от своята красота и като бедна старица, съжаляваща за арогантността си към другите.
Редица пиеси Но като „Лудата Комачи” и „Комачи в храма” са посветени на тези сюжети. Други се концентрират върху таланта й да пише вака или върху любовните й истории и суетата на един живот, преминал в излишък от романтични връзки. Най-известната история е за връзката й с Фукакуса но Шошо (Fukakusa no Shōshō), царедворец с висок ранг. Комачи му обещава, че ако я посещава 100 нощи поред ще му стане любовница. Той идва 99 нощи една след друга, но на 100-та умира, затрупан от сняг. Научила новината, Комачи е обзета от тежка тъга.
Този анекдот е сюжет на пиесата Но „Комачи и 100-те нощи” .
Други творби използват като мотив старостта й, когато загубила красотата си, изоставена от предишните си любовници и съжалявайки за миналото, тя се скита самотна и боса.