Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.10.2016 21:20 - Истории и биографии на поетите от кн. "Сянка от копнеж - ехо от класическа японска поезия" - 10
Автор: gora Категория: Поезия   
Прочетен: 302 Коментари: 0 Гласове:
0



  Тайкен Моин но Хорикава
  (Taiken Moin no Horikawa)
Стр. 99 от книгата
Една от 36-те в списъка на безсмъртните японски поетеси. Едно от имената в сборника „100 поеми на 100 поета”. Неизвестни са датата на раждането и смъртта й. Била е придворна дама на съпругата на императора-монах Сутоко ин (1119-1164), която наричали Тайкенмонин (Taykenmonin), откъдето идва й прозвището на поетесата. Била е приятелка на големия поет Сайга, с когото са се състезавали като поети.
Той (Saiga – 1118-1190) също е бил монах, живял на границата на периодите Хеян и Камакура (последният се нарича така на името на гр. Камакура, станал център на първия шогунат в Япония).

Интересно е да се проследи биографията на поета Сайга, която е тясно преплетена с бурните събития от онова време.

Малко исторически препратки:
В този период, при стълкновенията между най-влиятелните японски родове Минамото, Фудживара и Тайра, последният удържа победа, отстранява клана Фудживара от властта и подлага на преследване клана Минамото. През 1180 г. Еритомо Минамото събира армия и отново започва война, която печели през 1185 г. Той заставя императора да признае неговото господство и се устройва в древния приморски град Камакура.
През 1192 г. завършва структурирането на властта си, разправя се със своите врагове и бивши съюзници и си присвоява титлата велик пълководец. След смъртта му през 1199 г. властта се поема от сина му Ерииз, който скоро става жертва на интриги.
(През 13 и 14 в. властта остава в ръцете на регентите от самурайския род Ходзе, преди той да отслабне в резултат на походите срещу монголските нашественици). Около 1219 г. мъжката линия в дома Минамото е изтребена, а шогун става 2-годишно момче от рода Фуживара. През 1333 г. в резултат на междуособни войни камакурският шогунат пада, отстъпвайки място на шогуната Муромати. Освен на междуособни войни, епохата „Камакура” е време на доминация на съсловието на самураите. Официалната религия на шогуната е дзен. Дзенските манастири се свързват в системата „годзан” (обединение от 5 манастира). На основата на китайската, те създават собствена култура, наричана годзен бунгаку. Терминът обозначава възраждане и развитие на японска почва на културното влияние на Китай от епохата Сун. С нейните водещи представители Шен Куо (1031-1095) – китайски учен в областта на математиката, астрономията, геологията, метрономията, зоологията, изобретател, поет и музикант, съпоставим с универсалистите от Ренесанса, както и генерал, дипломат и министър на финансите. И художниците Ма Юан (роден в семейството на придворни живописци  и известен със своите лаконични монохромни пейзажи) и Ся Гуй (пейзажист на асиметричните композиции и изчистени детайли, отразяващ неспокойните състояния на природата).

Сега да се върнем към поета Сайга, приятел на талантливата японска поетеса Тайкен Моин но Хорикава.

Той е роден в аристократично семейство в Киото. Майка му произхожда от рода Минамото, баща му е от клана Фудживара. Светското му име е Сато Нурикие, а времето на творчеството му съвпада с трагичните борби между дворцовата аристокрация и кастата на самураите. Обстановката в страната е тежка, изтощено от изнудване и налози, селячеството масово застава под знамената на самураите, царуват несигурност и хаос. В резултат на противоборствата, властта на императора се формализира, установява се продължителен период на военни диктатори (шогуни).
По това време Сайга заема почетна длъжност в Северната стража на оттеглилия се император Тоба и е в центъра на събитията. Очевидно растящата разруха, както и гибелта и бедствията, сполетели роднините и близките му, го тласкат към решението да стане монах (с името Ени) и да напусне държавната служба (според някои данни), изоставяйки жена и деца. По-късно приема творческия псевдоним Сайга. След като се подстригва за монах, което го освобождава от феодалната обвързаност, (1140 г.) той започва да пътешества.
Заминавайки, остава прощална песен:

„Съжаляваме за него
но съжалението е ненужно
нашият суетен свят
сам се отхвърля
може би себе си ти ще спасиш.”


Монахът Сайга обичал да тълкува поезията и казвал за нея:

„Цветя, кукувица, луна, сняг - всичко, което ни привлича – е празнота, но изпълва очите и ушите. Нима родените от нея стихове не са истински думи?
Когато пишеш за цветя, не мислиш ли, че това са истински цветя.
Когато говориш за луната, не мислиш ли, че това наистина е Луна.
Така и ние, следвайки вътрешния си зов пишем поезия.
Спуска се червена дъга и струва ти се, сякаш пустото небе се оцветява.
Засвети ясно слънце и струва ти се, сякаш празното небе се осветява.
Но небето само по себе си не се оцветява и не се озарява.
Така и в моята душа, както в пустото небе, разни неща се оцветяват в различни цветове, без да оставят следа. Само такива стихове въплъщават истината на Буда."

(Записано от ученика му Кикай.)




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gora
Категория: Поезия
Прочетен: 302620
Постинги: 65535
Коментари: 39
Гласове: 982
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930