Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06 22:54 - "Пловдив чете": Това са книги-приятели
Автор: gora Категория: Поезия   
Прочетен: 129 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 15.06 23:01


 Две книги, които сякаш слагат ръка на рамото ти и дават надежда...Две книги-приятели, мъдри, но и изящни в своята простота..
Говорих за тях на "Пловдив чете", на 11.06.2018.
Какво и защо, може да прочетете и тук.

image

image
 

 
  Здравейте, уважаеми гости,

Две книги на Издателство „Кибеа” са ни събрали тази вечер в Културния център "Тракарт" в рамките на 16-то издание на Литературния фестивал "Пловдив чете". Това са:
„Пътят, който е в теб самия” и „Stanley. Извън петолинието/ Животът и дневниците на един музикант”.
Техен автор е Иван Станчев, но и Роси, неговата съпруга участва в написването им - като нежно присъствие и сънувач, като скъп житейски спътник и взискателен първи читател.
Преди да кажа няколко думи за Роси и Ваньо, ще говоря за книгите. Защото литературата, поезията и музиката имат проникновен и собствен глас. Той ни докосва през духа на създалите ги хора, споделяйки с нас тяхната философия, чувство за красота, емоционален свят и вътрешен мир.
Между излизането на двете книги се простира бездната на една болезнена загуба, внезапно понесла към другия живот музиканта Стенли – сина на Роси и Ваньо.
Необикновено е, че дори през огъня на болката, тези книги говорят една с друга на сроден език. Дават надежда. И от тях се излъчва духовният резонанс между думите на Иван и размислите на младия Станислав. Между споделеното от бащата Ваньо, майката Роси и техния син.
На езика на езотериците подобна хармония се нарича духовен овоид. Рядкост е той да се материализира чрез слово и музика, които преплитат и оцветяват енергиите на всички личности в едно богато с дарби семейство.
Вероятно така би трябвало да бъде.
За съжаление, заровени в бита, трудно постигаме подобна цялост в семейните си отношения.

Първата книга на Иван Станчев разказва притчата за принца, който искал да открие какво може да съхрани „човека за вечността”.
Втората описва живота на композитора Стенли „извън петолинието”, което също е път. И където завинаги ще живее момчето-мечтател на музиката, открило и поело кармата на своето изкуство.
Когато пише „Пътят, който е в теб самия” Иван Станчев не знае нищо за ученическите дневници на Стенли. Не ги е чел, нито ги е разгръщал. Но принцът в неговата книга, който е и метафора на светлината в човешката душа, открива чрез себе си и опита на другите, магията на изкуството. Неумолимостта и жестокостта, с която „всяка твар утвърждава живота си”. Разбирането на древните за вселената. „Величието на простите истини”. Трудността на Пътя „между хиляди посоки и желания” и ужаса от „пропилените мигове”. Защото „вечността (също) е Миг”.
Още като ученик Стенли записва в дневниците си следното:
„Целта на човечеството е знанието, което води до Свободата и Любовта.
Истинският път във Вселената е навътре към нас.
Духовното знание е единственото, което може да унищожи нашите желания и нещастия.”
Животът според Стенли е и едно голямо страдание, а човекът трябва да умее да страда. Но пазейки любовта, това „удивление, което се съхранява в човешкото сърце”, казва ни той. Така, без да подозира, Стенли „изпреварва” с десетилетия и сякаш пръв извървява пътя на принца…Много преди той да се роди върху хартията и под перото на Иван Станчев.

„Пътят, който е в теб самия” е книга, илюстрирана с много изтънченост, която деликатно насочва читателя към различни, но и допълващи се извори на мъдрост: Посланието на Апостол Павел за любовта, Евангелието на Йоана, словата на Лао Дзъ и на търсача на божествената Прасветлина Бо Ин Ра, зад чието духовно име се усмихва немският писател и художник Йозеф А. Шнайдерфранкен.
Дневниците на Стенли от книгата „Stanley.Извън петолинието” също вибрират с аурата на древно познание. Идващо от Карма йога и Бхакти йога, от които той се е интересувал.

Трудно ми е да разказвам сюжетите на тези две книги, защото те наистина са пътуване. А когато тръгва на път, читателят винаги търси отговор на своите си въпроси. Открива гледките, за които копнее или от които се плаши душата му. Намира приятели или не успява да ги познае…
Само че може ли да има път без свързване с другия? Или път без странстване? И кой тогава е странникът, останал верен на себе си?
Принцът или просякът? Детето или старецът? Отшелникът или властникът? Смиреният или бандитът? Този, който пише, този, който чете, или заедно, те двамата?

Принцът на Иван Станчев, а той присъства и в двете книги, избира пътя, а не съблазните по него. И докато пътува към своя вътрешен рай, съпреживява и пресреща Вечното. Той е смирен, но и притежаващ властта да бъде. Неговите срещи са късчета магическа реалност и приличат на облечени в изречения митове, от които не може да се съкрати нито една дума.
Езикът на Иван Станчев е поетичен и дори деликатно романтичен в „Пътя, който е в теб самия”. А също - разчупен, непосредствен и бликащ в „Stanley.Извън петолинието / Животът и дневниците на един музикант”.
И двете книги носят духовни послания и са рядък образец на полиграфическо майсторство, изпипало всеки детайл. Като се започне от хартията, шрифтовете, цветовото оформление и до снимките и факсимилетата от ученическите тетрадки на Стенли. Графичен дизайнер и на двете книги е Красимира Деспотова, която се е справила блестящо. Поздравления и за редактора Иванка Николова, коректора Милена Христозова и за Христина Младенова, която е майсторът на компютърната обработка.

Възможно е някой от вас, независимо от казаното дотук, все пак да се пита:”А защо да чета тези две книги? Не са чиклит, нито кримки или вампирско фентъзи…” Като с това не искам да обидя никой от вас, или въпросните жанрове.

Аз ги чета и сигурно отново ще се връщам към тях, защото това са книги-приятели, които дават надежда. Защото напомнят, че ние хората сме нещо повече от тяло, което се ражда, учи, работи, пазарува, плаща сметки, страхува се да не остане на борсата….и постепенно старее и затлачва своята душа.
Тези книги ни казват, че има спасение и Път, който е тук и сега, защото е в НАС. Добре е да има книги, които човек да разгръща, когато се чувства „изгубен”, но не заради забравата в техните страници, а защото ги усеща като ръка на своето рамо. Или като криле на птици, чиито полети кой знае защо следим с поглед.
И в двете книги звучат различни гласове, но те приличат на единна в своето многозвучие симфония. Обединява ги основната тема за смисъла на човешкия живот, до която рано или късно стига всеки от нас. Питайки се:”Защо съм тук? За какво живея? Дали не пропуснах живота си? Сбърках ли, пътя?”

Книгата „Stanley.Извън петолинието / Животът на един музикант” е едновременно биографична и автобиографична творба. Този тип литература има привличаща сила, защото ни „втурва” в чуждия живот и го прави близък. Тя дава документални доказателства за паренето и огъня на духа, който още от Прометей се опитват да оковат.
Дали тази битка някога ще свърши? И как?
Книгата на Иван Станчев „Пътят, който е в теб самия”, изследва възможните отговори. Интересно е какви въпроси задават слушателите на БНР по  „Нощен хоризонт”, когато журналистът Румен Стоичков я представя в националния ефир. В това предаване хората питат Иван Станчев, който също е в студиото, как е стигнал до идеята за пътя към себе си? Вярва ли, че има живот отвъд смъртта? Опознаваем ли е светът и кое е първично, съзнанието или материята? Къде е мястото на човечеството във вселената или сме една грешка? И т.н.
Първата част на тази книга Иван Станчев пише до 1990 г. Продължава да я пише и в Дубай, където работи 9 години и „сякаш се сраства с нея”, шегува се съпругата му Роси, която е дъщеря на преселници от Егейска Македония. Но това също е дълга и не по-малко интересна история.
Иван Станчев не е „професионален” писател, въпреки че в неговия род единият му вуйчо е художник, а другият поет. Макар и изкарвал прехраната си с различна професия. Още като младеж Иван Станчев пише, рисува и свири на цигулка. Той е машинен инженер, старши научен сътрудник и дълго време работи в Института по изчислителна техника, където участва в изграждането на първата българска изчислителна машина, конструира печатащи устройства за електронни калкулатори и изчислителна техника.
Като мото на книгата си избира (и тук ще си позволя да го цитирам) „думи на Лао Дзъ, един голям Любящ от древността”. За да завърши с думи на Bo Yin Ra, „друг голям Любящ, който говори с езика на нашето време”. Разбира се, казва Иван „където са двама любящи там, посред тях е Иисус. Най-великият Любящ, крачил някога под слънцето на тази земя”. Затова в средата на книгата цитира слова, изречени от Иисус, които са интерпретирани във втората й част.

Без да правя обобщения, защото Иван Станчев е тук и вие може да му зададете своите въпроси, все пак ще цитирим и един от неговите отговори на слушателските питания.
Той казва така:
„От древни времена Вечният духовен свят е дарявал спасителна светлина на земното човечество. Лъчи от нея преминават като „сребърна нишка“ през свещените книги на всички големи духовно оплодени религии. Била е забулена в митове, променяна от по-късни добавки на ревностни преписвачи или отхвърляна от други, но светлината все още може да бъде открита от непредубеден поглед и любящо сърце…”
Същата светлина озарява талантливия композитор и изпълнител Станислав Станчев - Стенли, който е автор на 9 компактдиска и на албума „Тракийски импресии”, по чиято музика се подготвя балетен спектакъл.
Творбите му, вдъхновени от пътуванията и престоите му в САЩ, Дубай и Париж притежават „особено образност и една почти хроматична чувствителност”, твърдят музиковеди. Стенли специализира майсторски класове и семинари в САЩ, Европа и България. Както личи от неговите „Индийски медитации”, той е повлиян и от философията и музикалните традиции на Изтока.
Книгата „Stanley.Извън петолинието / Животът на един музикант” разказва как „трепетите на сърцето и духовните прозрения се превръщат в музика и слово, как музиката става цел и смисъл на един човешки живот”.
Дисковете с музика на Стенли – ефирна, съзерцателна и медитативна – които са приложени към книгата, са в стил фюжън, ню ейдж, смуут джаз и поп-рок.


Силвия Стефанова
11.06.2018 - "Пловдив чете 2018"

image
В Културния център "Тракарт" в Пловдив могат да бъдат видени ценни ритуални предмети от 4-3 в. пр. н.е., автентични мозайки, изящни съдове и останки от древно светилище. Великолепно и тайнствено място, където музика и слово се преплитат във вълнуваща хармония с изкуство на над две хиляди години.
image
image






Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gora
Категория: Поезия
Прочетен: 305149
Постинги: 65535
Коментари: 39
Гласове: 982
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930