Моите книги, обичам ви, от време на време се връщам към вас и откривам, че още сте истински :))



Кой с какво се разминава?
Стрелата с целта?
Или ръката с посоката?
Влакът и пътникът?
Или желанието и времето?
...Ръката ми с твоята?
Или любовта със света?


"Пришълка" е първата ми книга, случи се след като стиховете от моите чекмеджета започнаха да ме преследват и тормозят и реших да ги пусна на свобода. Книгата се появи като на магия, също като на магия предговора написа поетът Вътьо Раковски. В един емоционален и противоречив момент от живота ми, осъзнах, че съм не само журналист.

Че съм много повече - просто човек, просто душа, облечена в думи.



Почти пристигнах
в точката
на свободата.
С изтрити спомени
и без багаж.
Запазих само любовта -
баща и майка.



Пътека от следи.
Вековни дебри.
Зад всяка сянка
залез от копнеж.

В безкрайното - трохичка
мимолетност.



Сънувах...
огледалото се счупи,
в съня
вълшебно огледало
на огледалото
сънят се счупи.
Сега стоя
без правото да се оглеждам
дори насън.

Наяве -
аз съм огледало..

.

Дали срещнах приятелството в света и къде беше ми то?...



Бетонирах душата си.
Зазидана чакам
на мост да стана.
По мене да тръгнат.



...И не е вярно,
че човекът бил лош.
Лошо е, че като загубен
се изврати,
докато откупени пророци
му проповядваха поквара...
.......
И сега пак същите,
те,
се каят за блудното,
на което са бащи и майки
и ронят се до всеки
плод,
за да го очернят и вгорчат.
Отровни са словата им,
но с тях засяхме
света си
и ако не се оплевим,
няма и да пораснем...
.........