gora :: Това, което искам е, да не се говори от мое име

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

13.10.2014 21:10 - Това, което искам е, да не се говори от мое име

Прочетен: 2310 Коментари: 1 Гласове:

Много ми е интересно как “Клубът на поетите-журналисти Владимир Башев” е взел решение да иска оставката на и.д. директора на Литературния музей Катя Зографова и кои са неговите членове? Защо зад тази оставка не стоят конкретни имена, защо те не са огласени публично и защо в медиите не е публикувано факсимиле от писмото им до министъра на културата Мартин Иванов, заедно с подписите под него.
Така е редно, когато се иска оставката на някого и когато хората, които настояват за нея, държат на своите думи.
Другото изглежда подвеждащо и несериозно. Защо?

Не съществува формална структура “Клуб на поетите-журналисти Владимир Башев”, формална структура Поетично-ателие “Владимир-Башев”, или каквато и да било формална структура от името на поетите-журналисти. Ерго, липсват рамката и официалният регламент, от чието име дадено ръководство или членска маса биха могли да излязат с обща позиция.
Какво има? Има свободно общество на свободни хора и надявам се, на приятели.
От над 10 години то свързва личности с опит в журналистиката и с таланта да раждат поезия. В тази неформална общност, която обозначава и възприема себе си като Клуб на журналистите-поети, са събрани професионалисти с различна естетическа нагласа, творчески почерк, медиен профил, житейски път и политически симпатии. Познаваме се, може би всеки по своему е “луда глава”, обединява ни страстта към писането.
Част съм от този Клуб. Държа на този проект и смятам, че той е много повече от средство за личен пиар, политическо поклонничество или разправа с другия. Наясно съм разбира се, че за да прогресираш в държавата ни, е почти задължително да се “асоциираш” с дадена партия, с нейните икономически и пропагандни сателити и да се преструваш, че им вярваш. Ясно разчитам принудата на това натрапено робство. Не пиша, за да раздавам морални присъди.
Това, което искам е, да не се говори от мое име. Нито от името на проект, който не е ничия собственост.

Всеки от припозналите Клуба на журналистите-поети като своя територия, е свободен човек. Свободен да има позиция, да я изразява публично, да се кандидатира на избори, да гласува или не, да иска оставки и дори, ако е убеден в правотата си, да се конфронтира със своя началник. Въпрос на личен избор и на отговорност. Само че те не се защитават от позицията на анонимност.

Никой не ме е питал дали съм съгласна и дали искам оставката на и. д. на Литературния музей (НЛМ) Катя Зографова. Никой не ме попита подкрепям ли кандидат-депутатската листа на РБ, в която г-жа М. Кирова бе на 23 позиция. В първия случай постфактум прочетох, че “Клубът на журналистите-поети “Владимир Башев” искал отстраняването на Зографова. Във втория, пак през медиите разбрах, че Клубът на журналистите-поети (този път без името на Башев, защото аудиторията е дясна, а той е комунист) подкрепял кандидатурата на Кирова.
На тези избори гласувах протестно. Това е мое право и мой граждански избор. Що се отнася до “оставката”, не съм чула достатъчно аргументи, за да я подкрепя.
Тогава кой и защо се произнася вместо мен?
Или някой вече ме е отлюспил? От Клуба? Интересно от какви позиции и кой.

Историята с Литературния музей е крайно неприятна и повдига редица въпроси, на които няма отговор.
Неубедителни са обвиненията за политическо уволнение и “чистка срещу реформаторите”, от които тръгна скандалът. Според публикации в медиите, кандидатурата на Кирова за депутат е била подкрепена от няколко организации, сред които и Дамски литературен салон “Евгения Марс”. В него членува и Катя Зографова. Ако е искала политическа разправа, директорката на Литературния музей би могла да предизвика още по време на предизборната кампания скандал, който да хвърли сянка върху РБ и неговите кандидати. Вместо това тя премълчава случая, вероятно надявайки се Рибния буквар да се намери и по този начин съхранява и престижа на Кирова, докато трае предизборната й кампания.

Вероятно става въпрос за уволнение, заради несправяне с работата или разногласия с шефа. Ако това е така и заповедта е правно неиздържана, тя може да се атакува пред съдебната инстанция, делото да бъде спечелено със съответната парична компенсация и последващо възстановяване на работа. Ако нещата са по-дълбоки, в случая визирам тезата за финансово занижените оценки на екземпляри от музейния фонд, автоматично се поставя въпросът дали тези проблеми са били обсъдени на съответното ведомствено равнище и защо впоследствие не е била предизвикана дискусия в медиите? Публичната конкуренцията на концепции, експертиза и гледни точки е цивилизованият механизъм за усъвършенстване на управленските практики.
Всъщност не е ясно защо след като се оплаква от административен натиск по политически причини (доколкото разбирам такава информация е била подадена на OFFNews), а според изявления на колегите й, излезли в пресата вече е имала две наказания, Кирова не прави необходимото, за да се защити преди да излезе в полагащата й се като кандидат-депутат отпуска. В подобни случаи човек обсъжда с колегите си кой би могъл да го замести и стриктно проверява, включително и с приемателно-предавателен протокол, който депозира, дали са в наличност ценните издания, за които носи персонална отговорност. Особено, когато се знае, че предстои изложба, в която ще бъде представена и национална реликва като Рибния буквар. Не разбирам и изпуснатите реплики “още няколко души имаха ключ”. Ако в една държавна институция отношенията са деградирали до фазата на взаимното недоверие, първото нещо, което следва да се направи е да се прецизира и ограничи достъпът до хранилищата. А след това задължително да се потърси и помощта на принципала.
Специалистите в тази материя знаят, че оригиналните материали, които се пазят в основния фонд на един музей рядко напускат строго охраняваните фондохранилища и то – при специален режим. Ако един служител няма административна хватка или културата, за да се опре на тези механизми, не би трябвало да кандидатства за управленски позиции.

Не мога да си обясня също така, защо, след като по думите й е била информирана от колегите си за “изчезването на буквара”, Кирова не е отишла в местоработата си, за да изясни ситуацията и да се опита да го издири. Все пак кампанията й е била на софийски терен. Необяснима е тази небрежност, като са има предвид, че става въпрос за исторически паметник с голяма културна тежест, чиято липса е изложила на потенциален риск, както кампанията на РБ, така и доброто име на кандидат-депутатката и на Литературния музей. Логичната и отговорна реакция би била точно обратната. Тогава и букварът вероятно щеше да бъде открит без да се стига до скандал с участието на МК и МВР. Освен ако идеята не е била именно тази.
Не разбирам също така защо в декларацията за оставка на колегите от Клуба, се иска с близо 4 месеца закъснение разследване на конкурса за директор на Литературния музей. Защо сега, а не по-рано? Защо изобщо, като се има предвид, че след евроизборите през май, кабинетът “Орешарски” броеше секундите до кончината си и всяко от решенията на неговите министри би изглеждало повече от спорно? В този случай, като че ли се прокрадва очакването, че конкурсът е можело да бъде спечелен от някой от конкурентите на Зографова. Ще си позволя да се усъмня в този оптимизъм. Как така щедро охуленото правителство на БСП и ДПС, би избрало за апетитния директорски пост някой реформатор? Между другото Мирела Иванова, уредник на къщата-музей на Иван Вазов в София, също е била сред кандидатите за “стола”. Поне досега не съм чула да я уволняват.

Разбирам, естествено, журналистическото желанието за прозрачност. Но тогава защо “прозрачността” се санкционира и третира като истеричен шум, когато става въпрос за споделеното пред медиите “изчезване”? Или искаме прозрачност, или не искаме.
Признавам още, че съм смутена от разликата в тона на двете спорещи страни. Дали заради по-голямата й обиграност, но до момента Зографова не си е позволила квалификации по адрес на Кирова, извън признанието, че са “доста близки приятелки”. За сметка на това вече бяхме осведомени, че семейството на и.д. директорката е сменило името си. Че мъжът й е полковник. (Между другото в съюз “Атлантик”, организацията, с която подписахме партньорство, има доста полковници и генерали). Че имал “връзка с масона Валери Митков” и ложата, която купи къщата на Яворов. Че поради същата причина съпругата му била издигната за и.д. директор.
Фактите показват, че Великата ложа на Старите, свободни и приети зидари в България е влязла във владение на Яворовия дом (след “Икуест холдинг”) през ноември 2010 г. Тогава директор на Литературния музей е Румяна Пашалийска. По това време Велик майстор е Володя Лозанов, който е наследен от злополучния Валери Митков едва през пролетта на 2013 г. Според неотдавнашна публикация на сайта “Биволъ” сред масоните от ложата на собственика на Манджур, са и социалният министър от сегашното служебно правителство Йордан Христосков, както и бившият социален министър от ОДС Иван Нейков. Сега и тях ли ще третираме като грешници?

Не желая това, което пиша да се схваща като взимане на страна. Не разбирам обаче как така пожарно и от разстояние бе оценена компетентността на сегашния директор на НЛМ. Аз нямам този капацитет. Убедена съм, че не е достатъчно да бъдеш филолог и журналист, за да си въобразиш, че си музеен специалист. Музейната работа изисква особена компетентност, дисциплинирана и често неблагодарна изследователска дейност за социализация на културните факти и ценности. Задължение на един уредник освен посрещането на посетителите, е обработката, съхранението, използването и представянето на музейния фонд, включително и чрез документални експозиции. Поради постоянната криза, в която живее България, институции като НЛМ би трябвало да се ръководят от личности със сериозен музеен опит, широка култура, чувство за отговорност, икономическа подготовка, организационни и финансови умения.

Не познавам Катя Зографова. Знам само (от М. Кирова), че с нейно съгласие, неформалната общност на поетите-журналисти се радваше на изключителното гостоприемство на Литературен кабинет “Владимир Башев”.
Това което не знам е, защо през последната година този кабинет затвори демонстративно вратите си за мен.
Да питам ли, дали е по политически причини?

Нагоре