Има нещо, което не понасям и то е използването на морала като рекламен бранд. Прикриването на себични цели зад надути думи с назидателен плам.
Звучат фалшиво, но не това е най-важното. За мен важното е да има все пак някакви пространства на Истина. Какво ще стане, ако тя изчезне напълно?
Кодовете на лъжата са разпознаваеми. Самата тя е безплодна. Моралният релативизъм също граничи с лъжа. Колко енергия се хаби, за да се заобиколи това инстинктивно познание. Изглежда робът няма право на истина.
Хора – всякакви. Посредственост – необятна. И какво? Не е ли всеки свободен да пребивава в измисления си свят? Да гони химерите на своето его, да го храни и гали, подарявайки му фалша на измислените си дарби и блясъка на въображаеми постижения?
Нещо обаче ми писва от ордата проповядващи фарисеи. И от селяндурщината в кенефа на дявола. Мислят го за палат, а истината – за тоалетна хартия.
Винаги съм се чудела защо добрият яде толкова бой преди да спечели. Може би защото гневът му е поразяващ. И окончателен.
Една хубава дума.
ОПРОВЕРЖЕНИЕ ОТ СЕКРЕТАРИАТА НА ЦАР СИМЕ...
Забранената история проговаря, но само н...
2. МЕСИЯ В ОСТАВКА
3. СЯНКА ОТ КОПНЕЖ
4. Трохи от мимолетност
5. Разресва мислите сърцето
6. Шептят телата
7. Пияна вишна
8. Ухае любовта
9. Нежен плащ
10. Път е раздялата
11. Щастливо пълнолуние
12. Думи от вода
13. Нощем се раждам
14. Разцъфнал нар
15. А споменът се взира
16. Въздишат очите
17. Влюбена вечност
18. Замират секунди
19. Само сянка от копнеж
20. Незримото е зримо
21. Преплува далнини
22. Ладии от страст
23. МОИТЕ КНИГИ В МОИТЕ КНИЖАРНИЦИ :)) ОТКРИЙТЕ ...