Дори в скръбта

сме жалки

и презрени.

И чувствата ни

са сломени.

Дори в страстта си

падаме надолу.

А не хвърчим,

не тичаме нагоре.

Дори във обичта си

сме скопени.

Осъдени на сласт

и ярост

да грабим,

вместо да дадем.

Да се натъпчем.

Да крадем.

От страх

примрели

в кухината,

на своята изгубена

сърцатост.

падаме надолу.

А ангелите

викат ни отгоре.