Сосей, познат и под името Хиротоши Йошимине
(Harutoshi Yoshimine)
Стр.73, 64 от книгата

Японски поет и монах, роден около 850 година. Син е на поета на вака Сожо Хенжо (Sōjō Henjō ,816-890), преди той самият да стане будистки монах.
Името на бащата на Сосей - Сожо Хенжо, познат и като Йошимине но Мунезада (Yoshimine no Munesada) се споменава в предговора към сб. „Кокиншю”. Той е сред 6-те големи поети на вака и 36-та безсмъртни поети на Япония.

Сожо Хенжо е осмият син на Дайнагон Йошимине но Иязую (Dainagon Yoshimine no Yasuyo - съветник от първи ранг в императорския двор). Хенжо започва кариерата си като придворен, изпълнява функциите на шамбелан на император Нимсйо (Nimmyō), а през 849 става главен шамбелан. След смъртта на императора (850 г.) от мъка се подстригва за монах. Бил е свещеник в училището в Тендай. През 877 основава будисткия храм Gangyō-ji в Киото, но продължава да се интересува от съдебни въпроси. Имал е любовна афера с легендарната поетеса Оно но Комачи. 35 от неговите поеми вака са включени в сб.”Кокиншю”. Според Ки но Цураюки „Стиховете му са с перфектна структура, но с по-малко истинска емоция. Това е същото като да гледаш жена на картина и това да движи твоето сърце.”

Синът на Сожо Хенжо – поетът Сосей също ръководи манастир в провинцията Ямато след като става монах. Познат е чрез своите поеми вака/танка и е признат за един от 36-те големи поети на Япония. Много от стиховете му са включени в императорските антологии, 37 от тях се намират в сб.„Кокиншю”. Портретът му, нарисуван през 17 в. от  Шокадо Шожо (Shōkadō Shōjō), будистки монах,  художник, калиграф и майстор на чайната церемония, живял през периода Едо* -
(от 1600 до1868 г. - след 100 г. на размирици се характеризира с разцвет на икономиката, създаване на класата на богатите граждани и развитие на книгоиздаването) - 
се намира в Кливланд музей на изкуството, САЩ.

*Едо период: По това време общото благоденствие създава условия за ограмотяване на хората, а литературните творби се превръщат в универсална търговска стока. Хумористичните белетристични проучвания на съвременното общество имат огромен търговски успех, а книгите в проза, често изящно илюстрирани, стават основа на литературата. Създават се търговски театри, в които се играят куклени пиеси (джорури) и пиеси Кабуки. Сюжетите им често описват конфликти, произтичащи от строго йерархичния социален ред, наложен от шогуната Токугава. Големият поет Мацуо Башо издига седемнадесетсричковата лека стихотворна форма хайкай (по-късно позната като хайку) на най-високо литературно ниво като темите са взети от природата и живота на обикновените хора. Мацуо Башо е известен и с пътеписите си като Оку но хосомичи (1694 г.; "Тесният път към дълбокия север"). Редица филолози, между които Кейчу, Камо но Мабучи и Мотоори Норигана, правят проучвания с учебна цел на ранни литературни текстове като „Коджики”, „Манйошю” и „Генджи моногатари”.