Постинг
07.07.2013 12:33 -
Решението е да върнем Бог в своя живот
Автор: gora
Категория: Изкуство
Прочетен: 1181 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.07.2013 22:28
Прочетен: 1181 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 07.07.2013 22:28
Колко много неща се случват в един човешки живот само за някакви си 10-11 години. Тръгваш по нови и различни пътища. Твориш и създаваш, а паралелно с това злобата и простотията унищожават твоя труд и труда и усилието на талантливи групи от хора. Подаряваш енергия, добронамереност и всеотдайност, за да се сблъскаш с евтини номера от селски вечеринки, с меркантилност и използвачество. Вярваш, че правиш духовни инвестиции, а впоследствие откриваш, че вложенията на духа не са капитал в условията на българската реалност, а само повод за омраза и завист.
Кой не се е сблъсквал с всичко това? Кой не си е задавал въпроса: "Защо?".
Какво не ни достига? Дали ширина, за да се изявяваме всички като преуспяващи водачи и лидери, защото страната ни е малка? Дали признание? Дали любов, която търсим през публичността и парите, с които си я купуваме, за да излекуваме невнятните си комплекси на хора с робско минало? Или това е проклятието на старите народи, чиито потомци сме и чиито граждани интуитивно "знаят" и искат да проявят това свое съз-наване. Но вместо взаимно да се вдъхновяват и подкрепят, се бият и самоизяждат и така дават път на ерозиращата подмяна.
Нямам отговор. Но мисля, че това вероятно е злото.
Да убиваш таланта, както пиша в едно свое стихотворение, "е нож, в сърцето на Бог". Но тъй като Бог е безсмъртен, това в крайна сметка ми дава надежда, че ако човек провиди дарбите, отредени му от съдбата (а всички носим интуитивното досещане за тях), ако им остане верен, но не в пасивност, а действайки, имаме шанс да преуспеем в доброто. И да намерим онази благодат, която ще ни храни не само духовно, но и като земни същества.
Изводът ми е, че когато един народ живее в нищета, той така е построил своята държава, обществени отношения и управление, че всекидневно забива онзи нож в сърцето на Бог. Решението следователно е, да върнем Бог в своя живот - давайки път на таланта в себе си и в околните.
Без значение дали говорим за политика, литература, медии, икономика или банки.
Въпросът за таланта за мен е ключов. Затова преди да се доверя, преди да гласувам, преди да приема някого за началник или водач, искам да видя, че този човек носи призванието и дарбата за това, на което се е отдал. Другото е ерзац съзидание. И лъжа. Самомнение. Необоснована и вредна претенция.
По какво можем да познаем таланта, ли? По много неща.
Едно от тях е умението да разпознава истината.
Кой не се е сблъсквал с всичко това? Кой не си е задавал въпроса: "Защо?".
Какво не ни достига? Дали ширина, за да се изявяваме всички като преуспяващи водачи и лидери, защото страната ни е малка? Дали признание? Дали любов, която търсим през публичността и парите, с които си я купуваме, за да излекуваме невнятните си комплекси на хора с робско минало? Или това е проклятието на старите народи, чиито потомци сме и чиито граждани интуитивно "знаят" и искат да проявят това свое съз-наване. Но вместо взаимно да се вдъхновяват и подкрепят, се бият и самоизяждат и така дават път на ерозиращата подмяна.
Нямам отговор. Но мисля, че това вероятно е злото.
Да убиваш таланта, както пиша в едно свое стихотворение, "е нож, в сърцето на Бог". Но тъй като Бог е безсмъртен, това в крайна сметка ми дава надежда, че ако човек провиди дарбите, отредени му от съдбата (а всички носим интуитивното досещане за тях), ако им остане верен, но не в пасивност, а действайки, имаме шанс да преуспеем в доброто. И да намерим онази благодат, която ще ни храни не само духовно, но и като земни същества.
Изводът ми е, че когато един народ живее в нищета, той така е построил своята държава, обществени отношения и управление, че всекидневно забива онзи нож в сърцето на Бог. Решението следователно е, да върнем Бог в своя живот - давайки път на таланта в себе си и в околните.
Без значение дали говорим за политика, литература, медии, икономика или банки.
Въпросът за таланта за мен е ключов. Затова преди да се доверя, преди да гласувам, преди да приема някого за началник или водач, искам да видя, че този човек носи призванието и дарбата за това, на което се е отдал. Другото е ерзац съзидание. И лъжа. Самомнение. Необоснована и вредна претенция.
По какво можем да познаем таланта, ли? По много неща.
Едно от тях е умението да разпознава истината.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. ПРИШЪЛКА
2. МЕСИЯ В ОСТАВКА
3. СЯНКА ОТ КОПНЕЖ
4. Трохи от мимолетност
5. Разресва мислите сърцето
6. Шептят телата
7. Пияна вишна
8. Ухае любовта
9. Нежен плащ
10. Път е раздялата
11. Щастливо пълнолуние
12. Думи от вода
13. Нощем се раждам
14. Разцъфнал нар
15. А споменът се взира
16. Въздишат очите
17. Влюбена вечност
18. Замират секунди
19. Само сянка от копнеж
20. Незримото е зримо
21. Преплува далнини
22. Ладии от страст
23. МОИТЕ КНИГИ В МОИТЕ КНИЖАРНИЦИ :)) ОТКРИЙТЕ ...
2. МЕСИЯ В ОСТАВКА
3. СЯНКА ОТ КОПНЕЖ
4. Трохи от мимолетност
5. Разресва мислите сърцето
6. Шептят телата
7. Пияна вишна
8. Ухае любовта
9. Нежен плащ
10. Път е раздялата
11. Щастливо пълнолуние
12. Думи от вода
13. Нощем се раждам
14. Разцъфнал нар
15. А споменът се взира
16. Въздишат очите
17. Влюбена вечност
18. Замират секунди
19. Само сянка от копнеж
20. Незримото е зримо
21. Преплува далнини
22. Ладии от страст
23. МОИТЕ КНИГИ В МОИТЕ КНИЖАРНИЦИ :)) ОТКРИЙТЕ ...