(На...сънувани)

Като просекиня

дебна всяка дума,

гоня всеки поглед -

прося милостиня.

Като просекиня

аз съм обедняла.

Тя трохи събира

във забрадка бяла.

После ги прикътва,

тихо ги подрежда,

сбира и нарежда

своята надежда.

За коси от злато

тайно си мечтае.

За горещо лято

празник залюляло.

За очи зелени,

глътнали полето.

За ръце засмени,

грабнали небето.

За любов и нежност,

родили безкрая.

А когато нощем

срещне я луната,

двете си приказват

тихо в тъмнината.

Старата магия

бавно оживява.

Звездите изпускат

искрици в безкрая.

Тревите са нежност.

Нежността е дума.

Думата – милувка.

Милувката – звън.

Блоката и здрачът

стопяват се

вън.