5.

Да си признаеш

знаеш ли какво?

Когато утрото е болка,

обагрена в червена кръв,

а вечерта е залез,

изморен от пориви,

Когато думите си тръгват

и за молитва не ти стигат,

когато плачеш от безсъние

и само мъртвите са живи

и само техния език разбираш

да си признаеш знаеш ли какво?

Да си признаеш, че те има.