4.

Сънувах топла кадифена пазва –

очи зелени във дъги извити.

Коса и нежност,

идващи от времето,

в което с нея

крили сме се двете.

Сънувах плаж и пясък укротени.

Небе и мрамор,

гмурнали се в мрака.

А сред нощта,

прииждаща от времето

познах и себе си,

и пръските

на вятъра.

Морето кротко шепнеше

в краката ми.

Слънца и блясък светеха

в нозете ми,

А под дъгата на пустинни плажове

видях и себе си. И нея. И морето.

Коя си ти?

Понякога усещам те в сърцето си,

където от нощта извират

молитви странни и

магични шепоти.

Жестока си. Жестоки сме и двете.

Понякога си спомням как ловуваш,

усещам още тръпката в ръцете ти

и плясъка на бягащите риби.

Гърдите им облечени са в брони,

очите им те гледат приковани,

а от прасците им се ронят

въжета от безмълвни рани.

Отблъскваш ги

и те потъват в мрака.

Отиват си,

изгонени от лятото.

А ти политаш в ромона на вятъра

и бързо се провръщаш в шепот.