(…Думите са забранени –

побъркани от глухота...)

Искам тяло,

което разказва

без слова.

Думите са забранени –

побъркани от глухота.

Бъбривост.

И безсрамие.

Искам ръце,

които говорят

безмълвни.

Без жестове.

Закани.

И юмруци.

Ласките са забранени –

точно като думите.

Които подарихме на

Словото Божие.

Искам уста,

която иска

беззвучно.

Светът подгизна

от въздишки.

Стенания.

И вой.

Заглушаваме ги

с викове.

По площади

и паради.

Искам очи,

които знаят.

И не крият смъртта си.

Бъдещето.

И миналото

на своите рани,

от които сълзят.

Искам теб.

Който си

и не си –

Всичко това.




Rob Hefferan